Глиалните клетки осигуряват рамка на нервната тъкан, която поддържа невроните и тяхната дейност. Към глиалните клетки се отнасят три клетъчни типа: олигодендроцити, астроцити и микроглия.
- Астроцити – осигуряват връзката между невроните и кръвните капиляри. Имат значение за обмена на вещества между невроните и капилярите и предпазват неврона от токсични субстанции. По време на развитието астроцитите помагат на невроните да достигнат крайната си дестинация и допринасят за формиране на кръвно-мозъчната бариера, която изолира мозъка от потенциално опасни вещества в кръвта.
- Микроглия – тези клетки участват в имунната защита. Те са свързани с макрофагите от имунната система и имат ролята на “чистачи”, които отстраняват мъртви клетки или други клетъчни остатъци.
- Олигодендроцити в централната нервна система (ЦНС) и Шванови клетки в периферната нервна система (ПНС) – тези клетки синтезират миелин като всеки олигодендроцит в ЦНС има израстъци, които обхващат няколко близкостоящи неврона, докато в ПНС една Шванова клетка миелинизира само един аксон.
Други видове глия (в допълнение към основните три вида) са сателитните клетки и епендимните клетки.
- Сателитните клетки покриват клетъчните тела на невроните, разположени в ПНС. Предполага се, че сателитните клетки поддържат функцията на невроните и може би образуват защитна бариера, но все още функциите им не са добре проучени.
- Епендимните клетки покриват кухините на мозъчните стомахчета и на централния канал на гръбначния стълб. На повърхността си тези клетки имат микровласинки, които помагат за движението на ликвора.
При миастения гравис, за разлика от множествената склероза липсва процес на демиелинизация, но се знае, че глиалните клетки синтезират протеини, които имат роля във формирането не нервно-мускулния синапс. През последните години се изучава активно например ролята на протеин 4, свързан с липопротеинов рецептор.
Следваща статия: Дизартрия
